Попитахме 100 души с какво се занимава копирайтърът… Всъщност, не сме, но ако проведем една анкета, то със сигурност в нея ще има една група, според която това е човек, който работи с копирна машина. Други пък ще кажат, че това е човек, който се занимава с това да копира съдържание от интернет, за да го поставя на друго място. Последното би трябвало да е по-скоро „копипейстър“, което в днешно време често е част от работата на… хмм, доста журналисти, за съжаление, които дори не си правят труда да променят даден текст, преди да го използват за целите на своята медия – бил той „остърган“ от друга медия или от някое прессъобщениe.
Като казах журналист, работата на копирайтъра вероятно се доближава доста до тази на хората в медиите, но се и различава осезаемо. Има доста общи черти, но и осезаеми разлики, които отличават двете професии – това не прави едната по-добра или по-лоша от другата. Просто са два различни занаята, които изискват сходни умения, но различен подход. Човек, който е практикувал и двата вида дейност, би могъл да обясни различията (или поне да се опита), както това важи за пишещия тези редове.
Общото между журналистика и копирайтинг услуги като цяло е ясно – и журналистът, и „копи”-то работят с текст. Разликата е в съдържанието, конструкцията и насочеността на текста. С всички условности, като се вземат предвид особености на съответния вид дейност (преса или интернет агенция, радио или телевизия), при всички изкривявания на професията в българската среда, журналистиката преди всичко има функцията да информира за актуални събития и процеси, както и да търси мненията на участващите в тези събития. Няма да задълбавам по-подробно в дефиницията на професията, тъй като би отнело доста повече пространство от една статия.
Копирайтърският подход към текста не изключва информационното богатство, но определено има и промотиращ елемент, който често е и комерсиално насочен. Самата професия се среща в различни версии – хората, които създават текстовете за рекламите, дори и слоганите от по една-две думи, се наричат копирайтъри. Хората, които пишат текстове за онлайн съдържание, което в някои случаи има обем от десетки хиляди думи – също. CopyVibes.eu клони към втория тип копирайтърска дейност. А при нея копи-пействането не просто е забранено – то е пагубно.
Тук може да бъде посочена една от характерните разлики с журналистическия подход. Не говоря за случаите, в които от мързел или безхаберие в медиите се появяват клонинги на една и съща новина, заедно с правописните и фактологически грешки в нея – често се случва, ако някой не си е направил труда поне да пипне малко даден текст от агенция или PR. Но в някои случаи е съвсем нормално дадено съдържание да бъде еднакво или много сходно – при използването на цитати например, когато е важно да се вземат думите на говорещия „едно към едно”. И отново имам предвид отделни пасажи, а не цели текстове.
В създаването на онлайн съдържание, независимо от баланса между информация и реклама в него (понякога е 100 към 0 или 99 към 1, понякога 50/50), на преден план излиза условието за уникалност. И това не е в смисъла на „Купете си този уникаааален крем за ръце”, въпреки че и такива призиви са част от работата (нарича се Call-to-Action и се използва в по-силно комерсиалните текстове). Уникалността се търси, за да се провери дали даден текст е написан специално за целите на съответното онлайн съдържание, или е копиран отнякъде „ан блок”. Няма никакъв смисъл да използвате откраднат буквално отнякъде текст, ако искате да генерирате трафик към вашия сайт, тъй като при случайно търсене интернет потребителят най-вероятно ще попадне там, откъдето сте плагиатствали, а шансовете да стигне до вашето място в уеб джунглата са минимални.
Ако се чудите как се проверява уникалността, налични са стотици, може би и хиляди софтуерни решения. Някои от тях са платени, други безплатни, някои са онлайн базирани, други трябва да бъдат инсталирани в компютъра, някои работят добре с английски, но не и с български, други са по-универсални в това отношение. Та copy-paste автоматиката няма нищо общо с копирайтърската дейност, колкото и близко да звучи на някого това. Това вече може обясни и заглавието на настоящия материал – „Копирай това” просто не работи в този занаят. По-скоро идеята на копирайтъра е да напише такова съдържание, че дори и то да бъде плагиатствано от друго място или пренаписано, именно неговият текст да стои в челните места на търсачката. Решаваща роля в това отношение играят ключовите думи, но за тях друг път.
ПС: Чудя се този текст сега журналистически ли е, или копирайтърски?
Автор: Радостин Спасов